Атанас Пацев

Атанас Василев Пацев е роден през 1926 г. в Пловдив. Още като ученик се включва в партизанското движение. След 1944 г. учи в Художествената академия при проф. Илия Петров и проф. Дечко Узунов, а работата му с Александър Жендов оказва силно влияние върху творческото му развитие.

Пацев е изключително ерудиран художник с подчертано философски интереси и ясно гражданско присъствие. Постепенно се утвърждава като един от най-новаторските и експресивни автори в българското изобразително изкуство, често в опозиция на официалната културна политика. През 1965 г. пътува из Европа и окончателно се ориентира към модерното изкуство.

Особено значима е изложбата му „Безтегловност“ (1968), превърнала се в манифест за творческа свобода, въпреки острите критики. Отказва държавни привилегии, дарява наградите си за стипендии и остава последователен в независимата си позиция. Част от изложбите му са спирани, а званието „народен художник“ не му е присъдено.

Пацев принадлежи към кръга на българските интелектуалци, открито несъгласни с управлението, и ги изобразява в свои портрети. Носител е на награда в Полша (1969) и на наградата „Захарий Зограф“ (1986). През 1980 г. публикува философски текстове в сп. „Съвременник“. Умира през 1999 г.