Иван Табаков

Иван Табаков е роден на 18 септември 1901 г. в София. Още от малък проявява интерес към изкуството, като избира живописта пред музиката.

В периода 1920–1925 учи живопис при проф. Никола Ганушев и проф. Никола Маринов, като се насочва основно към портрета. През 1926 заминава за Франция и между 1930–1932 активно излага свои творби на престижни изложби в Париж, където критиката забелязва и оценява работата му.

През 30-те години се завръща в България и участва редовно в изложби на Съюза на дружествата на художниците. Известен е най-вече с портретите си, но работи успешно и в жанровете пейзаж, натюрморт и фигурална композиция.

Първата му самостоятелна изложба в България е открита на 19 февруари 1933 г. в София. През 1942 г. портретът му на писателя Георги Райчев, показан на Венецианското биенале, предизвиква интерес в италианската преса и му носи признанието на почетен член на Миланската академия на изкуствата.